1 отлитам (прен.) - тръгвам - поемам - отправям се - потеглям - запътвам се - насочвам се - упътвам се - понасям се (разг.) - запрашвам (разг.) - отпрашвам (разг.) - устремявам се
ЗАПЪ̀ТВАМ СЕ, -аш се, несв.; запъ̀тя се, -иш се,
мин. св. -их се, св., непрех. Обикн. с предл. към. Тръгвам, отправям се за някъде, към някого или нещо; упътвам се. Рано в зори Левски напускаше селището, дето бе нощувал, запътваше се към друго селище, дето отиваше да търси други хора, но все по същата работа. Ст. Дичев, ЗС II, 248. Все още скептично настроена, пресичам пазарището и се запътвам към чуждестранната книжарница в центъра. Н. Стефанова, РП, 26. Вратата се отваря и към нас се запътва възрастна дребна жена в тъмно селско облекло. Н. Фурнаджиев, МП, 61. На няколкостотин метра оттам, из един шумак, излезе един файтон и бързо се запъти на север. Ив. Вазов, Съч. ХII, 147. – При Климента ли отиваш? – Да, отче, при отец Климент съм се запътил. Й. Вълчев, СКН, 16.Виж повече